Борис Дали: По-далеч от Бобов дол не мърдам 

Борис Дали е роден на 24 март 1982 година в град Бобов дол. Любовта към музиката наследява от баща си, който е бивш акордеонист. Първите му стъпки в изкуството са, докато свири на акордеон в самодеен танцов ансамбъл в Бобов дол. По-късно се изявява и като певец в оркестър. Успоредно с това се учи и да свири на синтезатор. Мотоциклетите са истинското му хоби. Обича да се занимава с градинарство и да пътува по участия из България. Любимите му изпълнители са Преслава, Мирослав Илич, Ивана и Глория. 

- За вас казват, че сте певецът на народа. Какво значи това? 

- Това някой ми го сложи като етикет навремето и то стана популярно. Аз самият нямам нищо общо с този етикет. Но го разбирам така, че когато ходя по участия, се държа с всеки човек като с приятел. За мен няма разлика с кого общувам. Всички хора са ми приятели. Във всеки град на България имам приятели. Аз ако някой път не се запозная с нови хора, това не е участие за мен. 

Реклама 

- Все пак не може всички хора да са ви приятели. 

- Ако не ми се обадят приятели от съответния град, където имам участие, аз не повтарям. Не отивам за пари или заради ангажимента. Отивам само да се забавлявам. Имало е случаи, когато не усетя някакво гостоприемство, аз повече не посещавам съответния град. 

- Вие се различавате от останалите попфолк изпълнители по това, че песните ви са от живота? 

- Да, така е. Пея за неща, които сме преживявали, и доста хора намират себе си в моите песни. Най-важното за един артист и общественик е с какво ще те запомнят. Когато свършиш нещо добро, хората ще те запомнят. Казвам го, защото съм честен, а не защото така трябва да се каже. 

00:15 / 00:20 
- Живеете в родния си град Бобов дол и се занимавате с градинарство? 

- Станал съм градинар още когато съм бил на 6 или 7 години. Бабите и дядовците ме възпитаха как да се грижа за градините. Мъкнеха ме с тях по къра, защото майка ми и баща ми бяха на работа. 90-те бяха тежки години за всички. Така се запалих и в момента това е едно от хобитата ми. 

- Въпреки че ходите по участия, на вас ви харесва селският живот? 

- Установил съм се в Бобов дол и не искам да мърдам. Най-хубавото е човек да живее така, както си иска. Това е нещото, което винаги съм искал. Спокоен живот. Понякога мога просто да гледам едно растение с часове и да ми е радостно, че то е пораснало. Някой може да каже, че не съм добре с ума, но това ми доставя равновесие. 

Реклама 

- Живеете във фамилната ви къща? 

- Къщата е голяма, а дворът е много по-голям - 35 декара. С един мотор се движа в него, защото няма обикаляне иначе. Доста го облагородих напоследък. Посадих голяма лешникова градина, овощна градина, лози. Също така построих и параклис, защото има едно свещено място в двора ми. Все още не съм го довършил, но скоро и това ще стане. 

- Къде е границата между участията, фенките и селския живот? 

- Става ми скучно, ако ходя всяка вечер в най-луксозните ресторанти да се забавлявам с ВИП персони. Аз обичам разнообразието. Занимавам се с музика, градинарство, а преди години взех една стара болница и я направих на хоспис. 

- Падате си по моторите. Коя е вашата марка? 

- Падам си по всякакви мотори. Говоря не за скутери, а за истински расови мотори. Стигнал съм до ниво, че мога сега веднага да разглобя двигателя на мотоциклета, след малко да имам участие, после да си прегледам кошерите, да си поговоря с бабите и дядовците в хосписа и след това да сглобя двигателя обратно. Може да направя и някоя роля в някой филм. 

- Направихте добра роля във филма "Цената на властта". Какво ви донесе това участие? 

- Първо много ме впечатли сценарият на филма. Може би затова приех ролята. Филмът е свързан много с живота, който ни тресе през последните 20 години. Също така играх и с много известни актьори и научих много от тях. Сега ще правим продължение на филма, живот и здраве. 

- Пеете доста в Пловдив? 

- То не е само в Пловдив. Откакто започнах да пея, съм обиколил България доста пъти. Напоследък пея най-вече в Лондон. Така се случиха нещата, че ходим само по големите градове. Става едно еднообразие и пренасищане в тези градове. Когато отида в някой град след три месеца, си казвам "О, пак ли". Обичам разнообразието. 

- Някои хора се възмущават как един такъв хубав мъж с хубав глас пее попфолк? 

- Чичо ми беше много интелигентен професор. Аз бях на десетина годинки, когато това се случи. Пуснах му веднъж сръбско на касетофона, а той поиска да ме заведе на оперета. Оказа се, че това не е моята музика. Така си дадох сметка какво харесвам. Обичам си народната музика и попфолка. Самият жанр се зароди в България през 90-те години и бързо набра скорост. В попфолка има такива хубави мелодии, които могат да те разплачат. В него нямаш ограничения. Можеш да твориш от рок до фолк и всичко да звучи добре. 

- Направихте проект "Силата" с Дана. Как се спряхте точно на нея? 

- Правил съм дуети с Галена, с Емилия и много други звезди. В този проект аз пея, а Дана просто участва в клипа, защото ми харесва как изглежда и колко сексапилно излъчване има. Освен че изглежда добре, момичето много хубаво пее, разбира се. 

- Поствате ли в мрежите? 

- Много рядко. По-скоро фенове постват от мое име. Колегите ме питат защо не си развивам социалните мрежи, а стоя слаб там. Аз искам да съм слаб в интернет, за да могат хората да идват да ме видят на участия. Това е. 

- Коцето преди време "уволни" брат ви, защото му се е родила дъщеря? 

- Тя малката е вече на 2 години, Даяна се казва. Това са жълтини някакви, онзи ден двамата пак се бяха напили някъде заедно. Те са като братя. Много си приличат и много си допадат. Постоянно са в купона. 

- Какво смятате за случката с Диона? 

- Тя е много наточена мацка. Това е моето мнение - готина, чаровна, интелигентна. Иначе е и голям професионалист. За случката нямам мнение. 

- Имате много награди от конкурси. Къде изчезнахте напоследък? 

- Аз правя нещата, както ги усещам. Не искам да трупам изкуствен рейтинг. Правя си песните и ходя по участия. Това ми е достатъчно. Обичам скромния живот. 

- Май се промениха нещата във вашия бизнес напоследък? 

- О, да, ако не постваш постоянно в интернет, ако не ходиш по предавания, ти не си известен. Аз мисля, че трябва да сме известни с песните си, а не с профилите си. Никога не се напъвам. Ако ми е неприятно, не ходя по предавания и това е. 

- Сегашното поколение слуша ли ви? 

- О, тези малките много се забавляват и се разцепват от купони. Преди години имаше едно поколение с една злоба в него, докато сегашното поколение няма злоба. Те са жадни за живот. 

- Българите кисели хора ли сме? 

- Зависи. Както подходиш, така и ще ти отвърнат. Имал съм случаи, когато съм разтопявал ледовете с блага дума. Иначе имаме много трески за дялане, но аз си обичам родината и не смятам да се местя по-далеч от Бобов дол. 

България днес